Янина Кашева: Някаква магия стана между мене и Иван Иванов
Актрисата разказва спомени за снимането на филма " Всичко е обич "
Янина Кашева не е щерка или близка родственик на ген. Илия Кашев, шефа на Управление безопасност и охрана (Пето управление н по времето на Тодор Живков. Но семейството ѝ постоянно е събуждала някакво любознание у хората. Даже една кинокритичка на кинофестивала във Варна през 1978 година доста настойчиво обяснявала на задгранични посетители, че младата актриса е генералска щерка и поради това е протежирана.
Янина Кашева е родена в с. Мало Конаре, само че в никакъв случай не е живяла там. В Пазарджик, където е израснала, имало доста мощна театрална натрупа и тя поражда интереса ѝ към актьорската специалност.
Във ВИТИЗ влиза от втория път
“Първия път беше много наивно, по детски, кандидатстването ми. Не бях готова, смятах, че е задоволително да научиш наизуст едно стихотворение и да се явиш ”, спомня си Янина.
Все отново стига до финала и в никакъв случай няма да не помни по какъв начин на стълбите я настига великият български артист Апостол Карамитев, прегръща я през рамото и споделя: “Мойто момиче, да не вземеш да се откажеш, следващата година желая отново да аплайваш! ”. Но тя приключва в класа на проф. Надежда Сейкова.
Бинка Желязкова открива Янина за киното, като я снима във кино лентата си “Басейнът ”, в който си партнира с Коста Цонев и Климент Денчев. После за пробни фотоси за “Всичко е обич ” я кани Борислав Шаралиев. Тя изиграва етюдите и това, което я кара режисьорът, и си потегля. Още на пробите Шаралиев споделя, че доста я харесва за ролята и най-после тя влиза в облика на Албена.
С Иван Иванов се познават незадълбочено от ВИТИЗ. “За мен беше отлично партньорството. За Иван това беше страхотна роля и той я изигра превъзходно. Беше доста подобаващ за ролята, беше доста прекрасен. Необяснимо ми е по какъв начин стана всичко - някаква обща сила стартира да работи, тя основава една лична обстановка, която пък се вмества остро в друга сила и прави усещане. Магия някаква се получи ”, изяснява обстановката Янина Кашева.
Тя споделя, че сред нея и Иван не е имало привличане и по-особени тръпки
Не че тя не го харесвала, само че възприятията ѝ били ориентирани повече към кино лентата и героите им.
И да, любовните подиуми били снимани най-трудно. “Иван е надълбоко прочувствен, само че срамежлив човек - споделя Янина. - Нищо че наподобява юначага. Той е от хората, които мъчно демонстрират своето същинско възприятие. Аз сякаш бях по̀ джаста-праста, само че го правех външно, а другояче ужасно се притеснявах. ”
Качват се на една вила на Витоша особено за тези любовни подиуми. Кашева счита, че към този момент има опит от “Басейнът ”, където преподавател ѝ е Коста Цонев, един от най-големите любовници в българското кино. Пет пари да не даваш, казвал ѝ той, когато снимали “Басейнът ”, тук в този момент няма никой, само че ще видиш като легнем, какво става. Лягат си и тя вижда от горната страна целия Киноцентър, струпал се и зяпа в тях. Щяла да почине от позор. Но Коста Цонев направил по този начин, че да приема всичко откъм смешната му страна, другояче нямало да успее да го направи.
“Във “Всичко е обич ” беше мъчно, тъй като освен физически трябваше да се допра до Иван, а и прочувствено. В това е магията на тези подиуми. И още - да не ти пука кой си. Няма никакво значение какъв ти е размерът на бюста, на ходилото или на нещо друго ”, изяснява Янина.
И добавя: “Въпросът беше да покажем положението на това момче, което не е обичано от нищо и от никого, да види, че има един човек, който го приема подобен във всичко. И този човек се смее същински, разкрепостен е и въздухът, който дишат, някак си минава по едно и също време и през двамата. Той и сценаристът Боян Папазов го беше написал доста хубаво - любовта е като дишането - вдишваш, издишваш, без да се замисляш... Ето това трябваше да се получи. Филмът не разчиташе на цици, на дупета или на голи пъпчета... ”.
Първия път, когато снимат любовните подиуми, Шаралиев им дава една дребна бутилчица уиски, с цел да се разкрепостят. И те по този начин се разкрепостяват, че се “отрязват ” от няма и 50 грама, седят и гледат невиждащо. “Ушите ми бучаха, Иван съвсем заспа. Тогава ни натовариха на едни коли и ни върнаха назад в София ”, връща спомените Янина.
Втория път към този момент се отпускат, става и събличането, и играта с облеклата
“Много красиви станаха сцените, в които двамата се допираме, държим се за ръцете, погледите ни се сливат. Защото любовта не е в секса. И всеки от малко малко сензитивен човек това го е усетил във кино лентата ”, безапелационна е Кашева.
Тя обаче вечно ще запомни и външните фотоси в Докторската градина, където тя удря пестник на Радо (Иван). Шаралиев държи всичко да е като същинско и тя в действителност го прави по този начин. Но и Иван ѝ отвръща със същото и от плесника му чак писва ухото ѝ.
Янина и Иван схващат, че филмът се е получил в Киноцентъра, където ги водят и им прожектират тъкмо любовните подиуми от вилата. И тогава схващат, че филмът е станал. Всички се радват, поздравяват ги.
Чак доста разкрепостени подиуми във кино лентата няма. В нито един миг от фотосите никой от двамата артисти не е чисто гол. После Шаралиев инсталира кино лентата и “от горе ” подреждат за съкращения на някои фрагменти и епизоди. Шаралиев доста тежко изживява това.
Екипът има доста срещи със фенове в цялата страна. Питат ги за всичко. Част от тях не могат да повярват, че тези неща се споделят и демонстрират във кино лентата. Те ги претърпяват като истина.
По-интелигентните хора доста харесват кино лентата и го одобряват извънредно добре. Но има и една каста фенове, които се вършат на по̀ католици от папата и високоморални и го отхвърлят.
На една среща става учителка и стартира да подрежда: “На какво учите вие младежта? С разбойниците ли да вървят нашите девойки? И да вършат секс с тях, по този начин ли? ”.
Шаралиев се ядосва доста и споделя, че всичко това се случва, че е един успореден живот в страната, за който ние лицемерно се вършим, че не го виждаме. А е доста по-добре да го приемем и да приказваме за него, да търсим решения за излаз. Много рецензии отнесохме за това, че сме посочили неравенство, което в България го нямало.
Пенчо Ковачев,
Янина Кашева не е щерка или близка родственик на ген. Илия Кашев, шефа на Управление безопасност и охрана (Пето управление н по времето на Тодор Живков. Но семейството ѝ постоянно е събуждала някакво любознание у хората. Даже една кинокритичка на кинофестивала във Варна през 1978 година доста настойчиво обяснявала на задгранични посетители, че младата актриса е генералска щерка и поради това е протежирана.
Янина Кашева е родена в с. Мало Конаре, само че в никакъв случай не е живяла там. В Пазарджик, където е израснала, имало доста мощна театрална натрупа и тя поражда интереса ѝ към актьорската специалност.
Във ВИТИЗ влиза от втория път
“Първия път беше много наивно, по детски, кандидатстването ми. Не бях готова, смятах, че е задоволително да научиш наизуст едно стихотворение и да се явиш ”, спомня си Янина.
Все отново стига до финала и в никакъв случай няма да не помни по какъв начин на стълбите я настига великият български артист Апостол Карамитев, прегръща я през рамото и споделя: “Мойто момиче, да не вземеш да се откажеш, следващата година желая отново да аплайваш! ”. Но тя приключва в класа на проф. Надежда Сейкова.
Бинка Желязкова открива Янина за киното, като я снима във кино лентата си “Басейнът ”, в който си партнира с Коста Цонев и Климент Денчев. После за пробни фотоси за “Всичко е обич ” я кани Борислав Шаралиев. Тя изиграва етюдите и това, което я кара режисьорът, и си потегля. Още на пробите Шаралиев споделя, че доста я харесва за ролята и най-после тя влиза в облика на Албена.
С Иван Иванов се познават незадълбочено от ВИТИЗ. “За мен беше отлично партньорството. За Иван това беше страхотна роля и той я изигра превъзходно. Беше доста подобаващ за ролята, беше доста прекрасен. Необяснимо ми е по какъв начин стана всичко - някаква обща сила стартира да работи, тя основава една лична обстановка, която пък се вмества остро в друга сила и прави усещане. Магия някаква се получи ”, изяснява обстановката Янина Кашева.
Тя споделя, че сред нея и Иван не е имало привличане и по-особени тръпки
Не че тя не го харесвала, само че възприятията ѝ били ориентирани повече към кино лентата и героите им.
И да, любовните подиуми били снимани най-трудно. “Иван е надълбоко прочувствен, само че срамежлив човек - споделя Янина. - Нищо че наподобява юначага. Той е от хората, които мъчно демонстрират своето същинско възприятие. Аз сякаш бях по̀ джаста-праста, само че го правех външно, а другояче ужасно се притеснявах. ”
Качват се на една вила на Витоша особено за тези любовни подиуми. Кашева счита, че към този момент има опит от “Басейнът ”, където преподавател ѝ е Коста Цонев, един от най-големите любовници в българското кино. Пет пари да не даваш, казвал ѝ той, когато снимали “Басейнът ”, тук в този момент няма никой, само че ще видиш като легнем, какво става. Лягат си и тя вижда от горната страна целия Киноцентър, струпал се и зяпа в тях. Щяла да почине от позор. Но Коста Цонев направил по този начин, че да приема всичко откъм смешната му страна, другояче нямало да успее да го направи.
“Във “Всичко е обич ” беше мъчно, тъй като освен физически трябваше да се допра до Иван, а и прочувствено. В това е магията на тези подиуми. И още - да не ти пука кой си. Няма никакво значение какъв ти е размерът на бюста, на ходилото или на нещо друго ”, изяснява Янина.
И добавя: “Въпросът беше да покажем положението на това момче, което не е обичано от нищо и от никого, да види, че има един човек, който го приема подобен във всичко. И този човек се смее същински, разкрепостен е и въздухът, който дишат, някак си минава по едно и също време и през двамата. Той и сценаристът Боян Папазов го беше написал доста хубаво - любовта е като дишането - вдишваш, издишваш, без да се замисляш... Ето това трябваше да се получи. Филмът не разчиташе на цици, на дупета или на голи пъпчета... ”.
Първия път, когато снимат любовните подиуми, Шаралиев им дава една дребна бутилчица уиски, с цел да се разкрепостят. И те по този начин се разкрепостяват, че се “отрязват ” от няма и 50 грама, седят и гледат невиждащо. “Ушите ми бучаха, Иван съвсем заспа. Тогава ни натовариха на едни коли и ни върнаха назад в София ”, връща спомените Янина.
Втория път към този момент се отпускат, става и събличането, и играта с облеклата
“Много красиви станаха сцените, в които двамата се допираме, държим се за ръцете, погледите ни се сливат. Защото любовта не е в секса. И всеки от малко малко сензитивен човек това го е усетил във кино лентата ”, безапелационна е Кашева.
Тя обаче вечно ще запомни и външните фотоси в Докторската градина, където тя удря пестник на Радо (Иван). Шаралиев държи всичко да е като същинско и тя в действителност го прави по този начин. Но и Иван ѝ отвръща със същото и от плесника му чак писва ухото ѝ.
Янина и Иван схващат, че филмът се е получил в Киноцентъра, където ги водят и им прожектират тъкмо любовните подиуми от вилата. И тогава схващат, че филмът е станал. Всички се радват, поздравяват ги.
Чак доста разкрепостени подиуми във кино лентата няма. В нито един миг от фотосите никой от двамата артисти не е чисто гол. После Шаралиев инсталира кино лентата и “от горе ” подреждат за съкращения на някои фрагменти и епизоди. Шаралиев доста тежко изживява това.
Екипът има доста срещи със фенове в цялата страна. Питат ги за всичко. Част от тях не могат да повярват, че тези неща се споделят и демонстрират във кино лентата. Те ги претърпяват като истина.
По-интелигентните хора доста харесват кино лентата и го одобряват извънредно добре. Но има и една каста фенове, които се вършат на по̀ католици от папата и високоморални и го отхвърлят.
На една среща става учителка и стартира да подрежда: “На какво учите вие младежта? С разбойниците ли да вървят нашите девойки? И да вършат секс с тях, по този начин ли? ”.
Шаралиев се ядосва доста и споделя, че всичко това се случва, че е един успореден живот в страната, за който ние лицемерно се вършим, че не го виждаме. А е доста по-добре да го приемем и да приказваме за него, да търсим решения за излаз. Много рецензии отнесохме за това, че сме посочили неравенство, което в България го нямало.
Пенчо Ковачев,
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ